Врата изскърца! Влизаш ти!
В тази стая, ледени покои!
На леден трон, сред хорските души,
издига се мътно силуета мой.
Приближаваш плахо с разкъсани одежди!
Издигаш нежно разплаканите си очи.
Поглеждаш сянката с перелина черна
минават в мислите ти въпроси хиляди.
Стъпало по стъпало изкачваш се нагоре.
Все така безмълвно аз седя пред теб.
Наоколо търкалят се все ледени окови,
но изпълнена с увереност вървиш напред.
Ето те изправена на върха до трона!
Изправям се и аз, за да те посрещна.
Издигам ръка със пръстени окичена,
а ти целуваш я в светлината приглушена.
Като господар на това кралство те приветствам
с ледени цветя, а снежинки нежно заваляха.
Покорна си, прегръщам те с разтворени обятия.
Жена красива, кралица ледена, но плаха!
11.09.2007
0 коментара:
Публикуване на коментар