Кога те аз открих?

23:17 Стари стихове No Comments

Кога те аз открих?
Проникваш в мен като стрела.
Сънищата ми дори владееш,
мисли, чувства и слова.

Разхождаш се дълбоко в мрака.
Бавно крачиш в моята душа.
Смеха ми, устните, делата,
накара те да правят това, което пожела.

Помислих аз, ще се откажеш,
не пускам никой вътре в мен.
Но продължаваше да крачиш
и бродеше дълбоко ден след ден.

Вътре сред цигарен дим и алкохолни изпарения
една сълза да видиш не успя, нали?
Потърси трепет, любовта, дори и хорските вълнения,
дълбоко бях заключил ги, уви!

Огънят, който носиш, не запалвай,
с надежда няма ти да срещнеш радостта!
Не ми и пука, не забравяй,
безпредметни ТЕ се скитат в мисълта.

Там, сред черните зандани,
тъмници влажни властват над света.
Но идваш ти и с благи думи,
закърпваш бавно дупките с огледала.

***

И днес седя, и днес ти бродиш,
не мога да избягам аз от теб.
Не ти ли писна да се ровиш?
Не ти ли писна само гнет?

Но ти тъй гордо продължаваш,
място подир място съхрани.
Вратите стари ти отваряш,
след теб оставяш ги отворени, нали?

Наздраве! Скитай като искаш
в тази пустош, ледник стар.
Алкохолен сън си, крила разкриваш…
Последна чаша от бутилката…
… един кошмар.

27.07.2007