Черният принц на самотата се завърна.
Посрещнах го във мен, както всеки път.
С братска обич, горещо го прегърнах:
Добре дошъл, владетелю велик.
И огнен дъжд от небето се засипа.
Пропасти дълбоки никнеха навред.
Земята се разтресе, лавата излиза.
И тръгна към земята дяволската пещ.
Дим задушлив небето замъгли.
Слънцето горчиво скриваше се в сажди.
Черният камшик светлината скри.
Пристъпи лорда сам, в кожени одежди.
На жребец от огън той идваше гордо.
И с меч от мълнии, здраво скован.
Пристигна и изрече с гласа си злобно:
„Приветствам те отново в царството АД!”
И писъци женски навред се разнесоха.
А аз стоях пред него безмълвен и прям.
Цигара запалих, питието допивайки.
Усмихнах се подло: „Добре си дошъл!”
10.12.2007
Посрещнах го във мен, както всеки път.
С братска обич, горещо го прегърнах:
Добре дошъл, владетелю велик.
И огнен дъжд от небето се засипа.
Пропасти дълбоки никнеха навред.
Земята се разтресе, лавата излиза.
И тръгна към земята дяволската пещ.
Дим задушлив небето замъгли.
Слънцето горчиво скриваше се в сажди.
Черният камшик светлината скри.
Пристъпи лорда сам, в кожени одежди.
На жребец от огън той идваше гордо.
И с меч от мълнии, здраво скован.
Пристигна и изрече с гласа си злобно:
„Приветствам те отново в царството АД!”
И писъци женски навред се разнесоха.
А аз стоях пред него безмълвен и прям.
Цигара запалих, питието допивайки.
Усмихнах се подло: „Добре си дошъл!”
10.12.2007
