Стихове аз много написах.
За всичките земни неща.
Стоях там пред листа и слисвах.
Читатели с разни слова.
А после погледнах в душите им.
Порових се там без да спра.
Не пожелах дори аз да питам ги.
Може ли да вляза сега.
И нека надменно звучи ви...
{С догадки превземам нощта}
През моите страници живи.
Прикрит ви показвам света.
***
Прекрасно е да вярваш, че можеш.
Да проникваш във хорски души.
Но рядко ги пускам аз Боже,
До моята, що гние и спи.
Ограбиха я горките, те клетите.
Отговори търсеха там.
А намериха само поетите.
Дето скитаха дълбоко във нам.
Взеха ми цялата - хората.
За себе си мъничко скрих.
Но продадох я аз на прокобата,
да бъда аз винаги жив…
За всичките земни неща.
Стоях там пред листа и слисвах.
Читатели с разни слова.
А после погледнах в душите им.
Порових се там без да спра.
Не пожелах дори аз да питам ги.
Може ли да вляза сега.
И нека надменно звучи ви...
{С догадки превземам нощта}
През моите страници живи.
Прикрит ви показвам света.
***
Прекрасно е да вярваш, че можеш.
Да проникваш във хорски души.
Но рядко ги пускам аз Боже,
До моята, що гние и спи.
Ограбиха я горките, те клетите.
Отговори търсеха там.
А намериха само поетите.
Дето скитаха дълбоко във нам.
Взеха ми цялата - хората.
За себе си мъничко скрих.
Но продадох я аз на прокобата,
да бъда аз винаги жив…
