"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"

сряда, 9 януари 2008 г.

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

Глава десета

Ще го направя, ще постигна мечтите си. Ще ги създам и развия независимо какво мислят другите и ако се проваля, ще стана и ще се изтупам, но ще опитам отново и отново, докато не постигна това, което искам. Не знам дали ще почна от Враца или от Варна, това ще покажат следващите дни, но от къде ще тръгна не е толкова важно, защото аз знам кой съм, знам какво искам и най-вече, някъде там някой мисли за мен, вярва в мен и ще е до мен дори на края на света. Защото любовта е безгранична и тя движи света напред. Да обичаме себе си и това което правим е първоначално, но по важно е да обичаме другите и да даваме нещо на света, нещо от което той има нужда. Да търсим тази любов навсякъде около нас, хората, предметите, природата, душите си. Тя прави света красив и мрачен, но е единственото истинско нещо което някой от тас ще изпита някога и единственото нещо заслужаващо си да бъде изпитано. Хубавото на младостта е, че можем да си позволим да мечтаем. Това е казал някой някога и е бил прав. Прагматизмът не е за мен и няма да повярвам, че човечеството умира, защото не е вярно.

Няма да лъжа, че съм роден оптимист защото не съм. Но се намери нещо да ми покаже и друг възглед, друга гледна точка, която от днес нататък ще стане моя живот. Не е достатъчно да се самосъжаляваме и скърбим за това което нямаме, а в същото време да не поглеждаме това което имаме, а всеки от нас има много. Не казвайте, че няма какво да загубите, защото всеки има какво да губи и това е любов. Любовта на всичките си приятели, семейството си, а някой ден любовта на децата си, защото те са това което ще остане след нас и, за които строим днешният свят, те са тези които ще ни помнят и ще пишат за предците си, а наистина ли искате да напишат: Те ни убиха, те унищожиха света ни? Не и никой не го желае, затова вместо да мразя хората аз ще ги променям, един по един, докато не остане песимистична мисъл в съзнанието ви, докато не си повярвате, че можете да бъдете добри, а го знаете и чувствате, просто си повярвайте.

Ще живея и постигна всичко, но без да участвам във игрите, а градейки свой правила и правейки живота на принципите и идеалите си, обичайки себе си и някой ден, когато съм твърде стар за да мога да пиша или да кажа каквото и да е на някой млад, ще се обърна назад и ще кажа, не съжалявам, че не постигнах това или онова, защото опитах, защото постигнах друго, по красиво и защото обичах. Обичах както себе си, така и един специален човек, така и хората които не се страхуват да бъдат мои приятели, със всичките ми недостатъци, моето семейство, което ме подкрепяше с годините и което няма да посрамя и моята гордост, градена с годините и с уважението на обществото.

Чувствам вдъхновението, което ми нашепва, че мога да постигна всичко, единствено трябва да опитам. Няма по велико чувство от това да вярваш в себе си и да имаш кауза. Живота никога не е бил лек, никога няма и да бъде, но той е просто живот и е подвластен на това което чувстваме и мислим. А аз чувствам едно – любов и мисля друго – вечност. Ще създам единството между тях дори в безвремието!

1 коментара:

krasivo e i ima dosta optimizym, koito ne e mnogo prisysht za teb, no pyk me radva :)