Дърпаш ме!
Дърпаш ме към себе си назад.
Пусни ме!
Пусни ме, обичам те,
но нека полетя и аз!
Привличаш ме!
Притискаш тялото ми към своето!
Пусни ме!
Пусни ме, обичам те,
но нека ида аз при своите!
Там където се роди и ти и мечтите - моите.
Там където малцина стояха.
Майко Земя, разпусни оковите,
да те видя от космоса цялата.
Пусни ме да литна на воля,
като песен в таз волна „страна”.
Да видя красотите аз, твоите,
От хиляди метри, но в пълна „дъга”.
А после върни ме!
Върни ме при хората – слепите.
Сред тях да скитам с усмивка.
И да им казвам, на клетите.
„Видях я аз цялата, тя е красива!”
петък, 18 януари 2008 г.
Волен
0 коментара:
Публикуване на коментар