И ще видиш, че тъгувам,
тук със падането на нощта.
А на сутринта ще се сбогувам,
с човешкото във мен - до залеза.
А тя довежда те красива,
теб заедно с илюзия една.
Във страст обвита, дива,
ярко сияйна - моята луна.
… ти, как звяра разчувства!
Омекна той в човешка сълза.
Днес в реалността, ще те сънува.
А утре ще ме срещнеш в нощта.
сряда, 23 януари 2008 г.
Пълнолуние {част втора}
0 коментара:
Публикуване на коментар