Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен.
Музика пуснах.
Балада се падна на ред.
Стъпих в банята, да се обръсна,
А във острието видях отново тъжният поет.
Неделя сутрин, утро като всяко друго.
Бездушно гонещо нощта.
Сипах уиски, чаках чудо,
доволната забрава на ...
Настана вечер, но месец не изгря.
Бутилката аз бавно допивах.
Баладата звучеше, огъня догоря.
От чашата отпих, станах и тръгнах.
Пред листа се спрях да поговоря,
знаейки, че може би четеш.
С мислите успях да се преборя,
чувствата ме биха – смях …
Смеех се, не знаех какво да направя.
И твоята усмивка виждах отпред.
Знам ще се видим скоро, зная.
Времето само ще дойде
И ти ще дойдеш …
До мен ще спреш …
До мен ще спреш …
0 коментара:
Публикуване на коментар