Не мисля, че със талант аз пиша!
По-скоро с усещане за „светлосянка”.
Чувства, сънища и мисли,
на живо или пък в дълбока дрямка.
Не се стремя аз думите да подредя,
да нижа ги, за да бъдат те изящни.
Това са просто моите слова,
живи, дишащи, понякога неясни.
Ръцете там пред листа онемяват,
нямат власт над своите дела.
Разум и сърце се надпреварват,
кой пръв да пише стих сега.
Душата ми в стиха един вие не търсете,
сред много строфи се простира тя.
Безброй изписани куплети прочетете,
частица във всякой оставила сама.
Знам, че трудно сега съм разбираем.
Може би, дори не се стремя!!
Обичам аз да бъда мъничко потаен.
На вашето прозрение оставих „смисъла”.
27.07.2007
четвъртък, 31 януари 2008 г.
ТаланТ
0 коментара:
Публикуване на коментар