Само нежност копнееш,
сгушваш се до мене пак.
За топлото внимание живееш,
… в този свят повява хлад.
Очите ти проблясват в мрака,
разхождаш мислите ми вън
И посядаш на леглото плаха,
с милувки търсещи неземен сън.
… влизаш бавно, потропвайки по теракота.
На фотьойла седнал съм - глупак.
Приближаваш се с тази дивност на живота
и буташ чашата с коняк.
Стъклото се разпръсна настрани,
но ти поведе ме с уверените стъпки,
независимо дали ще се нараним,
нозете ни изпиха кървавите глътки.
И слънцето изгрява жадно.
Кървави очи прокрадват се в съня.
Мъркаш като тигър плавно,
донасяш котешкият чар на вечността.
Годините изнизват се с вятъра.
В прегръдките ми ти оставаш.
Далеч в миналото заиграваш
и напред към бъдещето - „някога”.
Влизам, лампите запалвам.
На вратата посрещна ме със глас
и целуваш бързо с наслада.
Без нищо в замяна и излишен фарс.
сгушваш се до мене пак.
За топлото внимание живееш,
… в този свят повява хлад.
Очите ти проблясват в мрака,
разхождаш мислите ми вън
И посядаш на леглото плаха,
с милувки търсещи неземен сън.
… влизаш бавно, потропвайки по теракота.
На фотьойла седнал съм - глупак.
Приближаваш се с тази дивност на живота
и буташ чашата с коняк.
Стъклото се разпръсна настрани,
но ти поведе ме с уверените стъпки,
независимо дали ще се нараним,
нозете ни изпиха кървавите глътки.
И слънцето изгрява жадно.
Кървави очи прокрадват се в съня.
Мъркаш като тигър плавно,
донасяш котешкият чар на вечността.
Годините изнизват се с вятъра.
В прегръдките ми ти оставаш.
Далеч в миналото заиграваш
и напред към бъдещето - „някога”.
Влизам, лампите запалвам.
На вратата посрещна ме със глас
и целуваш бързо с наслада.
Без нищо в замяна и излишен фарс.
0 коментара:
Публикуване на коментар