Пробождаш ме, сърце. Усещам те!
Напомняш ми че си живо още!
Дъха ми спираш, оглеждам се!
До мен сте, приятели добри.
Допълвате ме, като хора.
Сънищата си споделяме дори.
Събираме се, да мълчим на воля,
а приказките си разказваме с шеги.
Помня ви преди години – непознати.
Срещнахме се, просто ей така.
Играхме, смяхме се и сред страха си,
открихме се пред себе си и пред света.
Просто искам да ви кажа – Обичам ви!
Бяхте с мен и в мрачните ми дни.
Липсвате ми всеки миг, но знайте,
винаги ще съм с вас и тук.
На това местенце наше,
С мъките ни, радостите и страстта.
Спомените ще споделяме на веки,
На пълна чаша и дума във ръка.
Светлините ще ни водят към живота.
Бързащи ще си спираме дъха.
Но дори след век тук ще срещнем се с охота
За вас написах този стих! Благодаря!
четвъртък, 17 януари 2008 г.
Обичам ви, приятели!
0 коментара:
Публикуване на коментар