Когато няма какво да кажа, просто ще спра да говоря.
Когато имам въпрос, ще погледна в твоите очи
Когато няма какво да река, ще се усмихна на воля
И ще се вгледам дълбоко в златните води.
Когато сгреша, извинение без срам ще даря.
Когато прибързам, гордостта ще преглътна
и ще донеса ти букетче цветя
с дума „Извинявай!”, а после ще млъкна.
Когато отчаяние застигне моите пети,
ще се сетя за вярата ти безгранична.
И пак ще вдигна поглед с надежди изпит
и ще благодаря на Бог, че те има.
Когато недостоен съм за вярата и любовта ти,
Поклон дълбок ще ти направя.
И ще изрека със цялата си горда душа –
„Ти от мен по добра си, прощавай!”
0 коментара:
Публикуване на коментар