Навън е тъмно, концерта свърши.
Грима е време да сваля.
Тълпата вика! Критик се мръщи!
А толкова е тъжна песента.
В следващ град, на друга сцена,
грима отново е на мен.
Сама китара, а после а капела,
пред разни хора пея всеки ден.
Дъжда вали, турнето продължава,
място подир място посетих.
И на пътя дълъг автобуса заминава,
с една китара, с мелодия и стих.
И карам пак по пътя прашен.
С мотора бързам към страстта.
Грима изтрит е от дъжда неясен!
А в залеза размива се смеха!
02.08.2007
четвъртък, 31 януари 2008 г.
Турне
0 коментара:
Публикуване на коментар