А вие сте хора, по улицата се скитате.
Погледа ми ви плаши, далече отлитате.
Не съм аз за света, ще го променя
за себе си изгоден него ще наредя.
Нямам жалост, любов, нито срам,
арогантност, презрение паля.
Не ми пука, на кой какво ще дам,
но знам какво ще взема АЗ на края.
Душата си бяла, всеки сам от вас ще даде
Ще занеса ги при мен под земята.
Не ще бъдат никога радостни кат малко дете.
Само болка и скръб те ще тачат!
Да зъл съм, да мразя доброто.
Но нямам страх от света.
Проклинам единствено Господ
Че бяхме с него - ръка за ръка.
Вървяхме, а Дявола смешен,
Подскачаше той бледо след нас.
И господ ми каза: Човече,
не си го заслужил, но ще страдаш за тях.
Добре - отвърнах - в страха им човешки
ще стана и демон проклет.
А ти Дяволе клети,
пази се! Да не те застигне моя гнет.
Ще паля, разделям, убивам
Едно живо дете не ще спася.
Една жива надежда ще скрия
Далеч от хорски сърца.
И бягайте демони, хора,
Бягай дори ти Бог що се наричаш.
Не ме е страх от Пъкли и Злоба.
Цял живот в тях аз се скитам.
И нека гнева ти да видя!!!
Какво повече ще сториш на мен???
Загубих всичко завинаги
Сега моята присъда за вас е – елате при мен!!
01.08.2007
0 коментара:
Публикуване на коментар