Сега седя и музиката свиря,
поредна песен композирам в нощта.
Но няма тя да е балада тъжна,
напротив, дивна ода, плам, за радостта.
А хората мъката ги е обзела,
но не е само тя на таз земя.
Има толкова красиви рими,
не може да са само за една тъга.
Куплет, а после припев,
лек лиричен пак нюанс.
После соло и отвличам
мислите ти в този транс.
Там за елфите красиви,
за езера, гори и небеса.
Пак ще пея стихове игриви,
техен спътник ще бъде любовта.
Седя и пиша, нота подир нота.
Свещта ми почти догоря.
А песента не е дори готова,
малко липсва да е съвършена тя.
Остава ТИ да я изслушаш,
да проникне вътре в твоята душа.
Да запееш строфите и видиш,
радост ли е, или измамна доброта!
31.07.2007
четвъртък, 31 януари 2008 г.
Песен
0 коментара:
Публикуване на коментар