Дойде за миг, а вече тръгваш си.
Поспри за малко скитнико немил!
Дойде за миг, не ще останеш ли?
Дори за една мъничка прегръдка?
Пристигна с песен, тръгваш разгневен,
какво отчая те скиталецо любими?
Защо пътя прашен би предпочел,
на место слънчевите ми градини!
Дойде за миг, а аз очаквах вечност!
Дойде и тръгваш си, бързо кат преди.
Нека поне хляб ти дам, изпълнен с нежност,
че пътят тежък е, но ти го знаеш, уви!
Какво носиш в торбата си просяко?
Да ти даря ли нещо за из път?
Вода, храна или усмивка?
Защото всичкото зло лекува го смехът!
На добър час скиталецо безимен!
На добър час и светли дни!
На добър час и Боже ти пази го!
Зло не е заслужил, той е милостив!
вторник, 15 януари 2008 г.
Скитник
0 коментара:
Публикуване на коментар