Усмивка аз да залепя,
Хората на вън да видят.
Колко истинска е тя?
Ти надеждата отне ми,
но не те виня сега.
Аз сгреших и съжалявам,
но ти отказа моите слова.
Сега си сгушена във друг,
дори и дума не обелваш.
Тъжно е и липсваш ми,
но ще чакам аз момента.
Знам ще дойде времето само,
да говорим и гадаем.
Къде било се скрило то,
защо изпуснахме го нявга.
Не ти желая ази злото,
Нека си щастлива.
Но помни че ти ми липсваш,
И ще чакам тебе мила.
Твой приятел се стремя да стана,
Доверие да ми дариш отново.
Пък останалото нявга
Кой ли знае…
може да се върнеш пак,
да бъдем заедно с доброто!
18.07.2007
четвъртък, 31 януари 2008 г.
Някога заедно!
0 коментара:
Публикуване на коментар