Живителна сила ти ми дари.
Откъсна ми всичките лоши поличби.
На самотен остров ме подслони,
само с теб и чувствата лични.
Рай на „адските” беседи,
ти откъсна ме от тази глъч.
И поведе ме през тез предели
с буйният галоп красив.
This is default featured slide 1 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 2 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 3 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 4 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 5 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
понеделник, 25 февруари 2008 г.
Пълнолуние {част трета}
Живителна сила ти ми дари.
Откъсна ми всичките лоши поличби.
На самотен остров ме подслони,
само с теб и чувствата лични.
Рай на „адските” беседи,
ти откъсна ме от тази глъч.
И поведе ме през тез предели
с буйният галоп красив.
Размислите на един нарцистичен егоцентрик
Глава тринадесет
Казват, че е лесно да говориш за принципите си, но е трудно да живееш според тях! Може би са прави, но пък, колко ли хора днес живеят според идеали и изобщо се вълнуват от тях?
Предполагам не са много защото за да живееш с принципи и възвишени цели излиза доста трудно в нашето общество, а малцина биха предпочели да живеят с допълнително натоварване. Живота ни е достатъчно стресиращ, какъвто е, защо ни е да го натоварваме и с идеали?
Щеше да бъде хубаво, ако имаше повече хора на света с цели по-възвишени от това днес да се нахранят, да изпият поредното питие или намерят поредната курва. Може би дори света би бил по-добър, но уви това не е така и света е това, което виждаме. Често ни се случва да излезем и да срещнем просяк, но какво правим – подминаваме го. Знам защото и аз го правя, но за какво е виновен този човек? Почти за нищо, виновен е единствено, че е загубил вяра в хората и сега се лута между мислите: „Как ще преживея до утре!” и „Няма ли да умра по скоро!” Тъжно може би, но го подминаваме с погнуса и си казваме добре, че аз не съм така, а това не е нито хуманно, нито добродетел на нито една човешка религия!
Хората нямат вече идеали, нито морал. Живеете за да умрете. Тъжно е …
Затова утре, когато станете, не подминавайте просяка и не гледайте само как да се натъпчете, защото живота е многолик, но човещината има един образ …
Казват, че е лесно да говориш за принципите си, но е трудно да живееш според тях! Може би са прави, но пък, колко ли хора днес живеят според идеали и изобщо се вълнуват от тях?
Предполагам не са много защото за да живееш с принципи и възвишени цели излиза доста трудно в нашето общество, а малцина биха предпочели да живеят с допълнително натоварване. Живота ни е достатъчно стресиращ, какъвто е, защо ни е да го натоварваме и с идеали?Щеше да бъде хубаво, ако имаше повече хора на света с цели по-възвишени от това днес да се нахранят, да изпият поредното питие или намерят поредната курва. Може би дори света би бил по-добър, но уви това не е така и света е това, което виждаме. Често ни се случва да излезем и да срещнем просяк, но какво правим – подминаваме го. Знам защото и аз го правя, но за какво е виновен този човек? Почти за нищо, виновен е единствено, че е загубил вяра в хората и сега се лута между мислите: „Как ще преживея до утре!” и „Няма ли да умра по скоро!” Тъжно може би, но го подминаваме с погнуса и си казваме добре, че аз не съм така, а това не е нито хуманно, нито добродетел на нито една човешка религия!
Хората нямат вече идеали, нито морал. Живеете за да умрете. Тъжно е …
Затова утре, когато станете, не подминавайте просяка и не гледайте само как да се натъпчете, защото живота е многолик, но човещината има един образ …
Размислите на един нарцистичен егоцентрик
Глава дванадесет
Къде отидоха добрите стари времена, когато музиката значеше нещо? Когато това което пеехме беше това което чувствахме и парите имаха значение единствено за това как ще стигнем до следващият град? Какво стана с енергията идваща с падането на нощта? Къде отидохте?
Прибирате се вечер след работа, кучето ви посреща на вратата, за да го изведете, а на вас единствено ви се пие едно голямо и искате да се излегнете на дивана и да си изгледате сериала по телевизията. Къде отиде усмивката която излизаше именно с падането на нощта, знаейки, че ще се случи нещо „диво”? Няма я! Но защо? Едно време беше различно - бяхте млади.
Къде отидоха добрите стари времена, когато музиката значеше нещо? Когато това което пеехме беше това което чувствахме и парите имаха значение единствено за това как ще стигнем до следващият град? Какво стана с енергията идваща с падането на нощта? Къде отидохте?
Прибирате се вечер след работа, кучето ви посреща на вратата, за да го изведете, а на вас единствено ви се пие едно голямо и искате да се излегнете на дивана и да си изгледате сериала по телевизията. Къде отиде усмивката която излизаше именно с падането на нощта, знаейки, че ще се случи нещо „диво”? Няма я! Но защо? Едно време беше различно - бяхте млади.
На моят син
Под щастлива звезда си роден,
никога не го забравяй.
Там горе от боговете скроен,
но разхождащ се тук на земята.
И слънцето за тебе свети,
а заедно с него и луната.
Музиката им възхваляват поети,
а ти свириш я на хората в душата.
Вятъра повява за теб.
Донася спокойствие, сянка.
А аз баща ти, поет.
Ти пиша стих, достоен дори за Сатаната.
Расни в радост и мъка,
всичко ти сам изживей,
защото няма съвет, нито поука,
която аз да дам, по-добре живей.
И не бързай, света да напускаш,
много има, какво да дадеш.
А след време ще се обърнеш с въздишка
и ще кажеш: „Той живя с копнеж!
Това бе ти тате, ти ми показа света.
Научи ме да го обичам и тача,
Като мъничко цвете
Или нежна, красива жена.”
вторник, 19 февруари 2008 г.
Just passion ...
Passion for life in your eyes.
That’s what I find within you.
A reason to be happy, not cry
hold you, adore you, believe you.
понеделник, 18 февруари 2008 г.
Just throw the dice
I am a man of many faces,
A mystery of many truths to be told.
A plain story, going from A to Z
And a stranger to the world you all know.
I am a man of so much passion
Just like a fire in a falling rain.
Not just a man, but a myth of sarcasm,
Or a reflection of all human pain.
I am a creature of good and bad.
A mirror of a soul big as a star.
I am a riddle of one mad mind
Solved and unsolved, at the same time.
I am all and nothing in the universe
Just a light on the night sky
But full of dreams, almost visual
A mist in the light and flower on ice
Just throw the dice …
Just throw the dice …
A mystery of many truths to be told.
A plain story, going from A to Z
And a stranger to the world you all know.
I am a man of so much passion
Just like a fire in a falling rain.
Not just a man, but a myth of sarcasm,
Or a reflection of all human pain.
I am a creature of good and bad.
A mirror of a soul big as a star.
I am a riddle of one mad mind
Solved and unsolved, at the same time.
I am all and nothing in the universe
Just a light on the night sky
But full of dreams, almost visual
A mist in the light and flower on ice
Just throw the dice …
Just throw the dice …
събота, 16 февруари 2008 г.
четвъртък, 7 февруари 2008 г.
Ти ме научи
Ти научи ме, как да се усмихвам,
без причина, просто ей така.
Хубавото да виждам, без да питам,
на живота да се радвам от душа.
Ти научи ме, какво е оптимизъм,
любовта човешка, както и сълза.
Ти научи ме, какво е да обичам,
доброто и лошото, както и света.
Ти показа ми, какво е туй сърцето
и как то искало своето без спир.
Как слънцето заменя луната на небето
И как редуват се спокойствие и пир.
без причина, просто ей така.
Хубавото да виждам, без да питам,
на живота да се радвам от душа.
Ти научи ме, какво е оптимизъм,
любовта човешка, както и сълза.
Ти научи ме, какво е да обичам,
доброто и лошото, както и света.
Ти показа ми, какво е туй сърцето
и как то искало своето без спир.
Как слънцето заменя луната на небето
И как редуват се спокойствие и пир.
неделя, 3 февруари 2008 г.
петък, 1 февруари 2008 г.
Черният принц се завърна
Черният принц на самотата се завърна.
Посрещнах го във мен, както всеки път.
С братска обич, горещо го прегърнах:
Добре дошъл, владетелю велик.
И огнен дъжд от небето се засипа.
Пропасти дълбоки никнеха навред.
Земята се разтресе, лавата излиза.
И тръгна към земята дяволската пещ.
Дим задушлив небето замъгли.
Слънцето горчиво скриваше се в сажди.
Черният камшик светлината скри.
Пристъпи лорда сам, в кожени одежди.
На жребец от огън той идваше гордо.
И с меч от мълнии, здраво скован.
Пристигна и изрече с гласа си злобно:
„Приветствам те отново в царството АД!”
И писъци женски навред се разнесоха.
А аз стоях пред него безмълвен и прям.
Цигара запалих, питието допивайки.
Усмихнах се подло: „Добре си дошъл!”
10.12.2007
Посрещнах го във мен, както всеки път.
С братска обич, горещо го прегърнах:
Добре дошъл, владетелю велик.
И огнен дъжд от небето се засипа.
Пропасти дълбоки никнеха навред.
Земята се разтресе, лавата излиза.
И тръгна към земята дяволската пещ.
Дим задушлив небето замъгли.
Слънцето горчиво скриваше се в сажди.
Черният камшик светлината скри.
Пристъпи лорда сам, в кожени одежди.
На жребец от огън той идваше гордо.
И с меч от мълнии, здраво скован.
Пристигна и изрече с гласа си злобно:
„Приветствам те отново в царството АД!”
И писъци женски навред се разнесоха.
А аз стоях пред него безмълвен и прям.
Цигара запалих, питието допивайки.
Усмихнах се подло: „Добре си дошъл!”
10.12.2007
Последно наздраве!
Когато умреш, не ще скърбя!
Приятелю, когато починеш, няма да съжалявам!
Не ще заплача, сведа глава!
А с усмивка за сбогом аз ще ти помахам!
Приятелю, заради смъртта няма да посърна!
Случайността не ще проклинам нивга!
Ще запея и високо чаша ще вдигна,
в твоя чест, за последно аз да те прегърна!
И черното не ще да облека!
За мен този ден празник ще бъде!
Че живяхме двама, в Ада на таз земя,
но през Рая веч гордо ще тръгнеш!
Наздраве!
04.12.2007
Приятелю, когато починеш, няма да съжалявам!
Не ще заплача, сведа глава!
А с усмивка за сбогом аз ще ти помахам!
Приятелю, заради смъртта няма да посърна!
Случайността не ще проклинам нивга!
Ще запея и високо чаша ще вдигна,
в твоя чест, за последно аз да те прегърна!
И черното не ще да облека!
За мен този ден празник ще бъде!
Че живяхме двама, в Ада на таз земя,
но през Рая веч гордо ще тръгнеш!
Наздраве!
04.12.2007
Копнежът на Дявола
Изгонена от рая,накрай света стоиш.
А аз във ада гния…
Огньовете си подмладих.
Ангелско лице…
крилата на богиня
украсяват твоите рамене
и носят твоята магия.
А Дявол ме нарекоха,
жестокост да творя.
Сърцето ми обрекоха
да чувства само самота.
Летиш и вярваш,
хорските души, че ще промениш
и във божествените двери
техните души да преведеш.
А кладите си аз подклаждам.
Ледове сковавам в тяхна чест.
Греховете им насаждам,
а надеждата им гася като свещ.
Но ти си ангел,
гледам те с неспир.
Ех, да бях човек,
би ли дала Нам от твоя еликсир?
Любов, ми казват, го наричали.
Обич силна, по-гореща и от пещ.
И цял живот за нея били вричали.
За страст, копнеж, дъха ти свеж.
Би ли дала обич и на Дявола?
Би ли променила го и би ли могла
да покажеш му кокичета
на натрупани със сняг поля?
Огньовете му би ли угасила
с силни бури, ветрове, порои?
Ледовете би ли разтопила,
с топли думи, мир, покой?
Ангел мой, за теб греха си бих предал!
Бих започнал да обичам дори човеците!
Сърце да имах, цялото бих ти дал!
За миг да погледнеш отвъд обетите!
И ада сам дори ще разруша!
Занданите камък подир камък аз ще срутя!
Оковите ще заровя дълбоко в пепелта!
И душите, хорските, ще пусна!
За твоята любов копнея аз!
Там, от началото на дните!
Да ме погледнеш през прахта,
да се усмихнеш и да кажеш:
- Аз обичам те!
19.11.2007
„Молитва”
Молитви аз към теб не изричам.
Хуля те, "законите" пристъпвам всеки ден.
Грешник съм пред тебе, не отричам.
Боже мили, храмовете ти за мен са плен.
Църквите ти - сгради безподобни.
Затвори на вярата - няма я във мен.
Духовници – адски вестоносци.
Приказват, пеят, но не вярват в теб.
Боже мой, недей да ми прощаваш.
Ти можеш, знам, за всяко богохулство.
Аз в теб не вярвам, недей да съжаляваш.
Човек аз бях, но ще умра животно.
И горд съм, арогантен, не ме е срам дори.
Постъпките си преценявам, а за грешките си ти.
И в ада бях, дявол ме нарекоха.
Като ангел полетях, но бързо ТЕ ме свлякоха.
Пороците човешки, аз имам власт над тях.
Сказания, лъжи, гротески да промълвя не можах.
Затова и теб сега не лъжа, грешен бях, но прошка не ща.
Нека гордо живея, но без едно не мога на света.
Чедата ти, са груби, безразлични, жестоки дори!
Мразят се, избиват се, дали по твой закон, ти кажи?
Но говоря с тях, изслушвам ги, мълча.
Без едно не мога, Боже, и това е да живея аз без обичта!
И ето я молитвата ми тази вечер.
Вярата ми във душата надникни.
Ако видиш я, върни в сърцето си…
А Дявола от мене поздрави…
Амин!
17.11.2007
Хуля те, "законите" пристъпвам всеки ден.
Грешник съм пред тебе, не отричам.
Боже мили, храмовете ти за мен са плен.
Църквите ти - сгради безподобни.
Затвори на вярата - няма я във мен.
Духовници – адски вестоносци.
Приказват, пеят, но не вярват в теб.
Боже мой, недей да ми прощаваш.
Ти можеш, знам, за всяко богохулство.
Аз в теб не вярвам, недей да съжаляваш.
Човек аз бях, но ще умра животно.
И горд съм, арогантен, не ме е срам дори.
Постъпките си преценявам, а за грешките си ти.
И в ада бях, дявол ме нарекоха.
Като ангел полетях, но бързо ТЕ ме свлякоха.
Пороците човешки, аз имам власт над тях.
Сказания, лъжи, гротески да промълвя не можах.
Затова и теб сега не лъжа, грешен бях, но прошка не ща.
Нека гордо живея, но без едно не мога на света.
Чедата ти, са груби, безразлични, жестоки дори!
Мразят се, избиват се, дали по твой закон, ти кажи?
Но говоря с тях, изслушвам ги, мълча.
Без едно не мога, Боже, и това е да живея аз без обичта!
И ето я молитвата ми тази вечер.
Вярата ми във душата надникни.
Ако видиш я, върни в сърцето си…
А Дявола от мене поздрави…
Амин!
17.11.2007
Разходка с Данте
Приказка за клоуни, манежи, смях.
Представление за маските човешки.
Дресура, камшици, зверски страх,
на хора във тълпата лицемерни.
Ридания, викове, копнежи,
душите им копнеят пак за Бог.
Огньове, остриета, кървави стремежи,
изяждат се без вопъл, зов!
И болка Данте ви показа.
Разходи ви сред пламъците вечни.
Червеи, окови, ледена омраза
Със мирис на разлагащи се „вещи”.
Видяхте пъкала със очи от болка.
Вкусихте цената на греха си.
Помирисахте, усетихте, но без упойка
черните цербери бесни.
И хапаха ви, костите хрущяха.
Молихте се, но късно бе, уви!
И тогава с ледения дъх на вятъра,
събудихте се, кошмар май бе… Мерси!
08.11.2007
Представление за маските човешки.
Дресура, камшици, зверски страх,
на хора във тълпата лицемерни.
Ридания, викове, копнежи,
душите им копнеят пак за Бог.
Огньове, остриета, кървави стремежи,
изяждат се без вопъл, зов!
И болка Данте ви показа.
Разходи ви сред пламъците вечни.
Червеи, окови, ледена омраза
Със мирис на разлагащи се „вещи”.
Видяхте пъкала със очи от болка.
Вкусихте цената на греха си.
Помирисахте, усетихте, но без упойка
черните цербери бесни.
И хапаха ви, костите хрущяха.
Молихте се, но късно бе, уви!
И тогава с ледения дъх на вятъра,
събудихте се, кошмар май бе… Мерси!
08.11.2007
Минало и бъдеще
Минало и бъдеще преплитат се в едно,
тук, на края на сърцата ни.
Две души прегръщат се в деня,
но едва докосват те телата си.
Бъдеще и минало на куп,
в спомените, да, тези белите.
Отвличат мислите и хоп,
започваме да плачем в неделите.
За минали, загубени любови,
за хората, обичани от нас някога.
За мама, татко подсмърчаме със сополи
и бършем ги с ръкава всякога.
Защо винаги така се получава?
Питаме и ние като хората отсреща.
Защо любовта никога не продължава,
вечно както се кълнем на първа среща?
И липсват ни хора, случки и беседи.
Споделяме тъгата си със самотата.
Защо никой от нас сега не говори?
Защо мълчим и слушаме пак вятъра?
Гледаш ме в очите, да, тези бистрите.
Сълзица виждам в твоите отсреща.
Кажи ми, мила, кажи за хидрите,
кое накара те да дойдеш днеска.
Нима светът ти пуст е?
Мълчанието ми дали успокоява те?
Съвет ли търсиш или усмивка?
Докосване, край на страданието?
А очите ти, прекрасни са!
Вали във тях от моите сълзи.
Прегръдка, мъничка усмивка,
подарявам ти, а сега върви.
И стана ти безкрайно лъчезарна.
На мъглата отвън се усмихна.
Прогони с кърпичка сълзата.
Обърна се, погледна ме и се закиска.
04.11.2007
тук, на края на сърцата ни.
Две души прегръщат се в деня,
но едва докосват те телата си.
Бъдеще и минало на куп,
в спомените, да, тези белите.
Отвличат мислите и хоп,
започваме да плачем в неделите.
За минали, загубени любови,
за хората, обичани от нас някога.
За мама, татко подсмърчаме със сополи
и бършем ги с ръкава всякога.
Защо винаги така се получава?
Питаме и ние като хората отсреща.
Защо любовта никога не продължава,
вечно както се кълнем на първа среща?
И липсват ни хора, случки и беседи.
Споделяме тъгата си със самотата.
Защо никой от нас сега не говори?
Защо мълчим и слушаме пак вятъра?
Гледаш ме в очите, да, тези бистрите.
Сълзица виждам в твоите отсреща.
Кажи ми, мила, кажи за хидрите,
кое накара те да дойдеш днеска.
Нима светът ти пуст е?
Мълчанието ми дали успокоява те?
Съвет ли търсиш или усмивка?
Докосване, край на страданието?
А очите ти, прекрасни са!
Вали във тях от моите сълзи.
Прегръдка, мъничка усмивка,
подарявам ти, а сега върви.
И стана ти безкрайно лъчезарна.
На мъглата отвън се усмихна.
Прогони с кърпичка сълзата.
Обърна се, погледна ме и се закиска.
04.11.2007
HalloweeN
Вси светии, нощта на зверовете.
Джак се смее във съня.
Вси светии, нощта без боговете,
духове и сенки властват над града.
Елате, подчинени мой,
това е нашият карнавал.
Нощ на демони и вой,
излезте сенки от прахта.
Кладите таз вечер ще ни осветяват.
Духове човешки, върнали се след смъртта.
Джак, приятелю, изчакай,
нека чуя твоя смях, смразяващ техните сърца.
Вещици, гробове разкопани,
скелети по улиците бродят.
Това е нощ на всичките капани,
детски сън, смърт и огън.
Празник е, лицата осветете.
Нека като сенки поиграем там навън.
Нощ на демони проклети,
с костюми хорски да се веселим!
31.10.2007
За миналото
Да върнеш назад живота ти не пожелавай.
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи.
И времето минава, в радост и тъга.
Това е свещеният ни низ човешки.
С усмивка приемай всяка новина.
Не зависи от нас, какво другите да правят.
Властваме единствено над собствените си дела.
Грешките ни учат, приятелите ни прощават.
А дявола ни чака там отвъд света.
Стани и продължи с усмивка.
Недей тъгува за миналото в този ден.
То няма да се върне нивга.
Но от теб зависи щастието ти в утрешния ден.
(Посветено на всички срещали трудности в живота и пожелавали да върнат времето назад. В стиха са изредени мисли на много други хора и различни по давност във времето, чували сте всяка от тях, аз просто ги подредих по този начин. Не можем да върнем времето назад, можем единствено да почнем от начало!!!)
29.10.2007
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи.
И времето минава, в радост и тъга.
Това е свещеният ни низ човешки.
С усмивка приемай всяка новина.
Не зависи от нас, какво другите да правят.
Властваме единствено над собствените си дела.
Грешките ни учат, приятелите ни прощават.
А дявола ни чака там отвъд света.
Стани и продължи с усмивка.
Недей тъгува за миналото в този ден.
То няма да се върне нивга.
Но от теб зависи щастието ти в утрешния ден.
(Посветено на всички срещали трудности в живота и пожелавали да върнат времето назад. В стиха са изредени мисли на много други хора и различни по давност във времето, чували сте всяка от тях, аз просто ги подредих по този начин. Не можем да върнем времето назад, можем единствено да почнем от начало!!!)
29.10.2007
За мама и тате
И двадесет и четири години минаха.Все заедно ви виждам всеки ден.
Толкова лета отминаха.
Толкоз ядове, неволи, но и радостни...
…прегръдки потъващи във плен.
Децата ви пораснаха,
поеха смело своя път.
Научихте ги да обичат,
да се радват на света.
А сега е вечер,
както толкова много преди,
когато вие с пръстени обрекохте
да сте щастливи, заедно завинаги.
И двадесет и четири години минаха.
Не по - стари, по - мъдри сте сега.
Ние, децата ви заминахме,
но помнете, ще сме винаги със вас във мисълта.
И мислим за вас безспирно.
Обичаме ви, това искахме да кажем точно сега!
И надяваме се, след още толкова години
да гордеете се вий със нас пред всяка срещната душа!
(На този ден преди 24 години.... Обичам ви!)
23.10.2007
Плам
Пари по устните ми…
Тъй сладко докосваш.
Гали, не спирай!... Екстаз!
Капва на гърлото ми…
Пламъка парещ разхождаш.
Гори, пали, ах… Страст!
Хлад, ах, хлад ми донасяш.
Кубчета лед, топят се! Разкош!
Усещам духа им, целуваш ги още!
Вкусваш. Разкъсваш, разпаряш със нож…
Ах, капка, гореща, прохлада,
погали гърдите ми… Наслада!
Ухание, повей, дъх на сатен.
Мелодия звъни, не, недей…
Галиш душата, сърцето, сетивата.
Отнасяш тялото далече във плен!
Със сладко предчувствие… Ставай!
Полетях, изгорях изгарящо студен!
19.10.2007
Тъй сладко докосваш.
Гали, не спирай!... Екстаз!
Капва на гърлото ми…
Пламъка парещ разхождаш.
Гори, пали, ах… Страст!
Хлад, ах, хлад ми донасяш.
Кубчета лед, топят се! Разкош!
Усещам духа им, целуваш ги още!
Вкусваш. Разкъсваш, разпаряш със нож…
Ах, капка, гореща, прохлада,
погали гърдите ми… Наслада!
Ухание, повей, дъх на сатен.
Мелодия звъни, не, недей…
Галиш душата, сърцето, сетивата.
Отнасяш тялото далече във плен!
Със сладко предчувствие… Ставай!
Полетях, изгорях изгарящо студен!
19.10.2007
Без запетаи
Ето днес дори не ползвам чернова
Не драскам думи редове
Не пиша запетаи
Няма редакция за тези стихове
Това са те избликнали в сърце
И казваме че хората нещастни сме
Оставяме чувствата да властват над нас
Гняв и болка радост и тъга
Те управляват нашата съдба
Защо
Защо им позволяваме на тези господари
Да казват кое е право и кое лъжа.
Защо не спираме телевизора след слави
А продължаваме да мислим във нощта
Защо ли се наричаме дори и хора
Какво човечно има в нас
Дори да не искаме се нараняваме
За едната простичка игра
И спрете да играете тази пиеса
Музикантите дори остаряха
Погледнете дъжда той с нова одежда
утре ще облече и донесе радостта
10.10.2007
Не драскам думи редове
Не пиша запетаи
Няма редакция за тези стихове
Това са те избликнали в сърце
И казваме че хората нещастни сме
Оставяме чувствата да властват над нас
Гняв и болка радост и тъга
Те управляват нашата съдба
Защо
Защо им позволяваме на тези господари
Да казват кое е право и кое лъжа.
Защо не спираме телевизора след слави
А продължаваме да мислим във нощта
Защо ли се наричаме дори и хора
Какво човечно има в нас
Дори да не искаме се нараняваме
За едната простичка игра
И спрете да играете тази пиеса
Музикантите дори остаряха
Погледнете дъжда той с нова одежда
утре ще облече и донесе радостта
10.10.2007
Аз пак живея
И днес ще спя, пак ще пътувам,
в друмища облени в красота!
Аз пак живея, не ще погубим,
мириса на цъфнали цветя!
Върви напред, поляната зелена
докосва те със своята душа!
Върви напред, дори без поглед
обърнат пак към пропастта!
И пътища недей ти следва,
следите свой остави!
Там където си погледнал,
малък славей ще блести.
С песента си ще те доближава
погледа по светъл пак ще заблести.
Слънцето усмихнато дочаках,
за да мога пак да кажа – Аз съм жив!
22.09.2007
в друмища облени в красота!
Аз пак живея, не ще погубим,
мириса на цъфнали цветя!
Върви напред, поляната зелена
докосва те със своята душа!
Върви напред, дори без поглед
обърнат пак към пропастта!
И пътища недей ти следва,
следите свой остави!
Там където си погледнал,
малък славей ще блести.
С песента си ще те доближава
погледа по светъл пак ще заблести.
Слънцето усмихнато дочаках,
за да мога пак да кажа – Аз съм жив!
22.09.2007
Усмивка за непознат
На вън е тъжно и мрак витае,
нощта тъй бързо спусна се в съня!
Звезди изгряха, дъжда ухае,
пей и ти намокрена трева.
А, ето съмва се, деня очаквам…
Хей ти страннико мълчалив!
Усмихни се малко, събуди се!
От днес нататък ти бъди щастлив!
21.09.2007
нощта тъй бързо спусна се в съня!
Звезди изгряха, дъжда ухае,
пей и ти намокрена трева.
А, ето съмва се, деня очаквам…
Хей ти страннико мълчалив!
Усмихни се малко, събуди се!
От днес нататък ти бъди щастлив!
21.09.2007
Тайни под звездите
Бряг..
... море...
летен бриз...
... ухае на съблазън...
прохладно щипещо...
... небе
топъл пясък...
... две
тръпнещи ръце...
... очи и блясък
танцуват чайки...
... галят последни лъчи
облачета дивни...
... за последно махат
преди залеза...
... да скрие
техните ръце...
... Парещи устни
изгарят тела...
... две сърца бият
в едно...
... Звездите над тях
тайните пазят...
... за тишината
пронизана с грохот...
... от две тела пълни
със страст и любов!...
... Пясъкът попива
стоновете и смеха...
... и светът не съществува,
те са целият си свят!
13.09.2007
(инспирирано от болните съзнания на Ника и Дявола) ;););)
(на песента ни: Ти си луда - аз два пъти!)
И Тя продаде душата си на Дявола!
Целуни ме с вековност,
от мъдростта си ми влей,
нека бъда и Демон и Слава.
Грешна съм - да! Утре първа
ще търся вратите към Ада!
Това каза тя и мъглата се спусна,
гласът й отекна сред нощната глъч.
И усетих я как докосна ме с устни,
как тъмнина озари пак нейния лъч.
И тогава ми даде всичко в замяна,
целият свят подари ми за миг
и от този миг вече знаех, че мога
всичко да имам, само не и любов!
Подари ми ти, мила, подари ми душата си!
Ще я пазя навеки в зандан
и когато я търсиш - помоли се на Дявола,
той целува веднъж и до край!
Изтри всяка сянка и болка от мен,
лукавство ми даде и сила да мога
по пътя към теб без страх да вървя,
достойна да бъда пред твоята порта,
от този ден да съм грешна жена!
13.09.2007
(инспирирано от болните съзнания на Ника и Дявола) ;););)
(на песента ни: Ти си луда - аз два пъти!)
