"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"

понеделник, 25 февруари 2008 г.

На моят син

align box
Под щастлива звезда си роден,
никога не го забравяй.
Там горе от боговете скроен,
но разхождащ се тук на земята.

И слънцето за тебе свети,
а заедно с него и луната.
Музиката им възхваляват поети,
а ти свириш я на хората в душата.

Вятъра повява за теб.
Донася спокойствие, сянка.
А аз баща ти, поет.
Ти пиша стих, достоен дори за Сатаната.

Расни в радост и мъка,
всичко ти сам изживей,
защото няма съвет, нито поука,
която аз да дам, по-добре живей.

И не бързай, света да напускаш,
много има, какво да дадеш.
А след време ще се обърнеш с въздишка
и ще кажеш: „Той живя с копнеж!
Това бе ти тате, ти ми показа света.
Научи ме да го обичам и тача,
Като мъничко цвете
Или нежна, красива жена.”