"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"

събота, 26 януари 2008 г.

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

1:10 No Comments

align box
Глава единадесет

Няма нищо по хубаво от един бял лист. Просто едно парче хартия, напълно празно, незапълнено с нищо и чакащо да му се вдъхне живот. Този лист хартия може да бъде превърнат във всичко, стига да имаш идея и желание.

Някои казват, че този листа хартия може да бъде и приятел. Седи и изслушва всичко, което имаш и можеш да му кажеш. Да, не отговаря, но понякога имаме нужда просто да ни изслушат.

Обичам белите листи. Те за мен са свобода. Свободата да кажа, какво мисля, или какво чувствам. Да рисувам с думи картина или да нанасям различни цветове, докато този бял лист не се превърне в част от мен, или поне част от историята ми.
Винаги разказва различна приказка и в й стои дата, показваща кога се е случило преживяването. Този лист пее песен, рисува картина и описва дивни текстове, без да губи очарованието си. Обичам белите листи те за мен са свободата, която ми дава възможността да осъществя мечтите си.

Няма нищо по хубаво от един бял лист … Той ми дарява безсмъртие!