Дядо, чувал ли си ти за феникса,
разперил крила от пепелта?
С жарава запалил сърцето си
и полетял на свобода!
Дядо, чувал ли си ти за дракона?
Той половината си сърце дарил
на човек, за да го спаси
и добро в душата му да съгради!
Дядо, чувал ли си ти за елфите,
най-прекрасни на света?
Техни са дърветата, дори и песните,
земята и звездите, вятъра и любовта!
Дядо, чувал ли си и за хората,
тъжни, скитащи сами?
Протегни ръце към спомена
и спомни си, как били добри!
И тогава, дядо, ти повярвай,
в приказките, хората и любовта.
Изправи се и приятелски помахай,
ето, това е то, човешка доброта!
0 коментара:
Публикуване на коментар