Възхищавам се на певеца отпред.
Поредна радостна песен запява.
Сред публиката стоя – аплодисмент –
Това, за творбата, този поет заслужава.
Някога бях като него,
там, преди много луни.
С надежда хората гледах,
минавах през много съдби.
Сега е друго, май остарявам.
Но пак песента слушам, на бара стоя.
Питието допивам, а стара китара,
Разкъсва тя нежно пак моята душа.
Пурата догоря, бутилката свърши,
вечерта отлетя със своя летен воал.
Публика пляска, а аз се намръщих.
Толкова щастие къде бях пропилял?
04.08.2007
четвъртък, 31 януари 2008 г.
„Щастие”
0 коментара:
Публикуване на коментар