"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"

четвъртък, 13 декември 2007 г.

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

Глава трета

align boxЦял ден вали…

За някой хора това е момент на дълбока депресия. Научно доказано е, че лошото време влияе на настроението и то в негативен аспект. Странно защо ли аз не съм от тези хора. Обичам да вали. Вкуса на дъжда, прегръдката му. Когато вали нещо ме кара да се чувствам спокоен, което неимоверно го има не само при мен. Нима не ви е най-приятно да спите докато вали?

Цял ден вали…

Това е времето на самотата казват. Да може би наистина е така, но зависи как погледнем нещата. Хората асоциират самотата със невъзможността да излязат на вън и да се забавляват. Разбира се невъзможността е образно казано, защото всеки би могъл да вземе чадър и да тръгне да се разхожда, но усещането от разходката е различно. Освен на самотата обаче може да се погледне и като време на домашният уют. Това неимоверно сладко чувство на любимите хора събра ли се на топло пред камината, отпиващи на бавни глътки вино, играещи карти или просто разказващи си истории.

Цял ден вали…

Ето слънцето вече отдавна го няма, а падането на капките не спира. Звука им отеква по улуците, а влажността на въздуха изморява тялото. Дъжда не спира. Вали и продължава да прочиства земята от мърсотията. Това е душа на Земята и тя като нас има нужда да се почисти и освежи!

Цял ден вали…

Ще вали сигурно и цяла нощ. Луната не изгря, скрила се е зад облаците, дори нито една звезда няма. Само дъжда, само дъжда, само дъжда…

1 коментара:

Обичам дъжда...
една, която... цун, муш и гуш...
Весела Коледа!!!