Глава седмаА празник е …
Къде е радостта?
Излизаш на улицата, сняг, студ, зашубени хора. Къде е радостта? Всеки бяга, бърза, повява умора. На къде ли бързат?
Спираш непознат на улицата. Той поглежда те. Препсува те още на добър ден и отминава по пътя си. А празник е …
Хубаво време от годината. Време за подаръци, за любов, за семейство и приятели, а влизаш в бара и виждаш дузина седят сами и пият на бара. Къде е радостта?
Не, не я виждам. Разхождам се пеша и нарочно ходя така именно за да видя хората, лицата им, празника в очите им. Не го виждам. Къде е радостта?
И продължавам да ходя в снега, в студа и да питам: Къде е радостта?
А празник е…
събота, 22 декември 2007 г.
Размислите на един нарцистичен егоцентрик
2 коментара:
Кой открадна празницете ни? Ако знам кой е... ще го...!
(една нарцистично-егоистична кучка;)
... да живеят празниците ... :)
Публикуване на коментар