Черно е сърцето ми като смъртта.
От собственият род се отказвам.
В празника светъл на радостта.
Аз тях и себе си наказвам.
И молех се да не стана като Него.
Но същият съм, кръв и плът.
Някога ще умра самотен,
Но няма да скърби за мен светът
И тъжно е, греша жестоко,
омразата наказах с мъст …
… наказах с мъст!
вторник, 25 декември 2007 г.
Наказах с мъст ...
0 коментара:
Публикуване на коментар