Глава втора
Живота е странно нещо. Седиш, палиш и днес пура, която гасне забравиш ли я в пепелника, уискито горчи, а ти седиш гледаш дима и се чудиш. За какво се чуди един нарцисист ли, е може би „чуди” не е правилната дума, колкото по подходяща би била „мисли”, но за какво би могъл да мисли. За това какви са тези непознати в бара? За това на кое питие е вече или колко пъти сервитьорката му донесе нова купичка с лед, не, той гледа кълбото дим и мисли за това че някои хора му липсват. Да не бе необходимо да пие сам, но очевидно му харесваше, или ако не бе така, явно така изразяваше егоцентризма си и нуждата си от това другите в бара да го забележат. Понякога просто седиш и си пушиш, отпиваш от поредната чаша и нещо вътре ти казва, че някой мисли за теб, липсваш му може би.
Бидейки нарцисист това е комплимент, защото означава, че си осигурил вниманието на другия върху себе си, но дори и да не си, много хора се надяват на това. Затова просто седиш и се надяваш да е така, не защото това ще задоволи вътрешното ти чувство и търсене на внимание, а защото ти напомня, че на някой му пука.
Странни хора, странни мисли, странно е всичко понякога!
Пурата догоря, глътнах последната глътка уиски, платих сметката и тръгнах …
Живота е странно нещо. Седиш, палиш и днес пура, която гасне забравиш ли я в пепелника, уискито горчи, а ти седиш гледаш дима и се чудиш. За какво се чуди един нарцисист ли, е може би „чуди” не е правилната дума, колкото по подходяща би била „мисли”, но за какво би могъл да мисли. За това какви са тези непознати в бара? За това на кое питие е вече или колко пъти сервитьорката му донесе нова купичка с лед, не, той гледа кълбото дим и мисли за това че някои хора му липсват. Да не бе необходимо да пие сам, но очевидно му харесваше, или ако не бе така, явно така изразяваше егоцентризма си и нуждата си от това другите в бара да го забележат. Понякога просто седиш и си пушиш, отпиваш от поредната чаша и нещо вътре ти казва, че някой мисли за теб, липсваш му може би.Бидейки нарцисист това е комплимент, защото означава, че си осигурил вниманието на другия върху себе си, но дори и да не си, много хора се надяват на това. Затова просто седиш и се надяваш да е така, не защото това ще задоволи вътрешното ти чувство и търсене на внимание, а защото ти напомня, че на някой му пука.
Странни хора, странни мисли, странно е всичко понякога!
Пурата догоря, глътнах последната глътка уиски, платих сметката и тръгнах …
0 коментара:
Публикуване на коментар