Глава първа
Не е необходимо да обяснявам значението на думите нали? Пък и ако отговарях на описанието очевидно не бих и тръгнал да го правя, затова давам направо.
Няма човек на тази земя, който да не е изпитвал наклонност към егоцентризъм, всеки един от нас го прави когато ходи по улицата и се пита какво ли мисли онзи човек за това как изглеждам. Но колко хора познавате да страдат от това, а някой изобщо признава ли си?
Ако описанието в заглавието беше вярно, на мен нямаше да ми пука какво мислите нали? И още повече именно истинността на изказването биха тласнали някой да напише подобно нещо, а именно нуждата му от вниманието на отсрещните хора, „ей вижте аз пиша”. Но в какво се изразява това дали си егоцентрик или не си? Дали в това, че те интересуват или не те интересуват околните, или в това че търсиш вниманието им? Не сте ли гледали някой странен човек на улицата, свел глава и рядко вдигащ погледа си към вас, дали не сте си мислили, какво ли си мисли и дали е свързано с мен?
Света ни така е устроен. Крием се все по дълбоко в черупките си, изграждаме самочувствието си, не уважаваме чуждото мнение, само заради страха, че някой може да ни нарани по някакъв начин. Страха от обвързването завладява съществото ни отвътре. О повярвайте, ако аз не кажа това ще е някой друг, но всеки знае колко трудно е да се довериш на някой, след като опита ти е показал, че хората са коварни, но нима това е така. Кой от вас отдели достатъчно време да види човека отсреща какъв е? Прекалено дълго време отнема, а понякога е загубено нали? Е тогава защо изобщо го правим?
Имаше един филм наречен „Екуалибриум” в него се разказва за едно футуристично общество поглъщащо вещества които практически го лишават от чувства и емоции. Може да съм груб, надменен, нарцисист дори, но аз в това общество не искам да живея и ще ви кажа защо. Защото идва един момент в който знаеш, че си грешал, но това не връща нито миналото нито може да го поправи. Някой от нас, ако не и всички съжаляваме за това което е могло да направим в даден момент, или съжаляваме за това което някой друг е направил, но всъщност не осъзнаваме, че от нас зависи единствено какви ще са нашите постъпки и ние не можем да променим действията на другите.
Много не намират вяра в себе си и я търсят или в Бог или в пороците си. Алкохол, дрога, секс стават заместители на това което някога бяха чувствата ни и идва егоцентризмът отново, започваме да се самосъжаляваме че сме стигнали до тук. Още по лошият вариант е да стигнем до мисли или опити за самоубийство, което колкото и „странно” да ви се вижда, не е хубаво нещо.
И ето сега седя и пиша редове, които може би ще бъдат прочетени или може би не. Но ако егоцентризъм ме е накарал да търся вниманието ви с тях, дали егоцентризъм ме кара да се замислям дали те биха помогнали на някой? Какъв съм аз вие преценете, но това не е толкова важно. По-важното е да разберете какви сте вие! Не съм аз този който ще седна да ви правя оценка или да ви поучавам. Аз пиша, вие четете, ако ви хареса добре, ако не ви хареса, пак добре, но винаги е хубаво човек да познава себе си, и да се приема с хубавото и лошото, а още по хубаво е да се приемаме един друг с всичките си недостатъци. Виктор Юго е казал: "Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе." Дали е прав вие кажете. А загадката кой съм аз, оставям на вас.
Не е необходимо да обяснявам значението на думите нали? Пък и ако отговарях на описанието очевидно не бих и тръгнал да го правя, затова давам направо.
Няма човек на тази земя, който да не е изпитвал наклонност към егоцентризъм, всеки един от нас го прави когато ходи по улицата и се пита какво ли мисли онзи човек за това как изглеждам. Но колко хора познавате да страдат от това, а някой изобщо признава ли си?
Ако описанието в заглавието беше вярно, на мен нямаше да ми пука какво мислите нали? И още повече именно истинността на изказването биха тласнали някой да напише подобно нещо, а именно нуждата му от вниманието на отсрещните хора, „ей вижте аз пиша”. Но в какво се изразява това дали си егоцентрик или не си? Дали в това, че те интересуват или не те интересуват околните, или в това че търсиш вниманието им? Не сте ли гледали някой странен човек на улицата, свел глава и рядко вдигащ погледа си към вас, дали не сте си мислили, какво ли си мисли и дали е свързано с мен?
Света ни така е устроен. Крием се все по дълбоко в черупките си, изграждаме самочувствието си, не уважаваме чуждото мнение, само заради страха, че някой може да ни нарани по някакъв начин. Страха от обвързването завладява съществото ни отвътре. О повярвайте, ако аз не кажа това ще е някой друг, но всеки знае колко трудно е да се довериш на някой, след като опита ти е показал, че хората са коварни, но нима това е така. Кой от вас отдели достатъчно време да види човека отсреща какъв е? Прекалено дълго време отнема, а понякога е загубено нали? Е тогава защо изобщо го правим?
Имаше един филм наречен „Екуалибриум” в него се разказва за едно футуристично общество поглъщащо вещества които практически го лишават от чувства и емоции. Може да съм груб, надменен, нарцисист дори, но аз в това общество не искам да живея и ще ви кажа защо. Защото идва един момент в който знаеш, че си грешал, но това не връща нито миналото нито може да го поправи. Някой от нас, ако не и всички съжаляваме за това което е могло да направим в даден момент, или съжаляваме за това което някой друг е направил, но всъщност не осъзнаваме, че от нас зависи единствено какви ще са нашите постъпки и ние не можем да променим действията на другите.
Много не намират вяра в себе си и я търсят или в Бог или в пороците си. Алкохол, дрога, секс стават заместители на това което някога бяха чувствата ни и идва егоцентризмът отново, започваме да се самосъжаляваме че сме стигнали до тук. Още по лошият вариант е да стигнем до мисли или опити за самоубийство, което колкото и „странно” да ви се вижда, не е хубаво нещо.
И ето сега седя и пиша редове, които може би ще бъдат прочетени или може би не. Но ако егоцентризъм ме е накарал да търся вниманието ви с тях, дали егоцентризъм ме кара да се замислям дали те биха помогнали на някой? Какъв съм аз вие преценете, но това не е толкова важно. По-важното е да разберете какви сте вие! Не съм аз този който ще седна да ви правя оценка или да ви поучавам. Аз пиша, вие четете, ако ви хареса добре, ако не ви хареса, пак добре, но винаги е хубаво човек да познава себе си, и да се приема с хубавото и лошото, а още по хубаво е да се приемаме един друг с всичките си недостатъци. Виктор Юго е казал: "Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе." Дали е прав вие кажете. А загадката кой съм аз, оставям на вас.
1 коментара:
Ти си Рошльо... ;))
Публикуване на коментар