Пълнолуние

22:48 Стихове 2 Comments

Липсвам ти отчаяно във тъмнината.
Моето лице потърси сама.
Ще видиш го в сянката на луната.
На пълното кълбо, огряващо нощта.

Ти знаеш, тогава аз ловувам.
Мириса ти вятъра донесе при мен.
Зъбите ми нежни са, не се страхувай.
Дай ми само хапка, или две.

Пълната луна огрява небосвода.
На прозореца седиш, наблюдавайки гората.
Но да те видя от далеч аз не мога.
А усещам силно, сладко аромата на косата.

Това е твоята магия, или проклятие наричат го.
Да се страхуваш от любовта на вълка,
но да казваш: „Аз обичам го!”
При всяко гостуване на пълната луна.

И в дебрите горски, в дълбока пещера.
Виждам през процепа тя идва.
Приближава бавно моята луна,
а това означава единствено, че ще те видя.

{край на първа част}