Ще се вгледаш в огледалото отсреща.
Ще погалиш го с ръка.
То спокойно скърцащо ще гледа.
Като отдавна срещнат непознат.
Моля се зимата ми да не свършва.
Сърцето ми разтапя пролетта.
Рано сутринта ще тръгна.
За човешка доброта.
Снежното човече в двора.
Това съм аз на твоите стъпала.
Лед безчувствен, със снежна злоба.
Обичащ силно, парещ силно, като скрежта.
И ледени вихрушки в танци.
Променят хорския ми мироглед.
Пролетта си идва с ласки.
Един последен допир, в сън на поет.
събота, 22 декември 2007 г.
Снежен човек
0 коментара:
Публикуване на коментар