Снежинка пада на стъклото,
а слънцето погалва я с копнеж.
Дали ще бъдат заедно в портрети -
Невъзможното единство на един дует.
Прашинка вятъра прегръща,
силно вярваща в реалността.
Пак отлита с дивните куплети -
Неписан плам на любовта.
Капчица вода в небето,
докосва лятната дъга.
Целувка възхищаваща поета -
Разказвач на хорската душа.
И облаците порещи високо,
Бягащи далеч от нашата земя.
Разперили ръце жадуват -
Пътуване в космоса и чужди небеса.
четвъртък, 20 декември 2007 г.
Метафора
0 коментара:
Публикуване на коментар