Глава пета
Луната!Това голямо каменно кълбо на небето, толкова близо и толкова далеч, но все пак единственото място извън планетата ни, където е стъпил човешки крак, макар и тези хора да се броят на пръсти. Но луната е една мечта и борбата за нея отвори възможност и желание за развитие на нашето общество. Всичките тези мечти на хора като Джордж Лукас за един по различен свят, вече започват да стават реалност и живота ни е немислим без всичките постижения на науката направени до сега, а нека не спорим, още сме в началото.
Но какво пожертвахме за да постигнем всичко това днес?
Какво ни костваше това и какво следва?
Всъщност никой не може да ни каже, планетата ни се променя, дали по наши причини или просто глава в нейният живот наистина не е от такова голямо значение, фактът е налице, природата се променя.
По принцип човек като мен би писал за хората, обществото и отношенията между тях, но уви аз не съм обикновен човек, или поне не като всеки останали. Е поне ми харесва да си мисля така! Но независимо от това какво си мисля нищо, никога не остава същото. Някогашните хубави сезони на моята страна ги няма! Липсва ми снега на Коледа, мокрите но топли дъждове на есента, слънцето украсяващо постепенно разцъфващите растения на пролетта и мекотата на летния вятър. Всичко това, което помня от дете, вече почти го няма. Дали съм виновен аз? ДА! И аз съм част от проблема, докато съм част от това общество независимо дали ми харесва или не. Затова може би става наистина време да помислим какво ще правим!
Луната!
Това голямо каменно кълбо на небето, толкова близо и толкова далеч, но все пак единственото място извън планетата ни, където е стъпил човешки крак, макар и тези хора да се броят на пръсти. Това кълбо ни кара да мечтаем как ще напуснем родната планета и ще тръгнем на път да открием други места, други евентуално съществуващи общества, но може би в търсене на самите себе си. Да разберем от къде идваме и кои сме.
Луната! Това голямо каменно кълбо на небето! Толкова близо и толкова далеч …
0 коментара:
Публикуване на коментар