Размяна

12:00 Стихове 1 Comment

Сърце от камък ти ми подари.
Вечна мъка аз ти завещах.
Адска сделка на безсмъртни -
Кръвопиец ме наричат от тогаз.

В нощта сред твоите покои.
Пак ще чуваш моят глас.
А рано сутрин във пороя.
Ще те виждам смътно аз.

Криле от пепел подари ми.
Аз ти върнах жеста с кал.
Разменяме си „вещи” мили.
На бледо кървав карнавал.

„Звуците човешки ти отнемам.
Топлата прегръдка на деня.”
Каза ти и ме погледна.
И аз разперих своите крила.

„Аз пък те дарявам със страховете.
Идващи със падането на нощта.”
Това дочу от пурпурните си завеси.
И сгуши се неистово сама.

Дяволска размяна в сълзи.
Обля ни черната тъга.
Тръгнахме в различни коловози,
аз сред митове, ти в реалността.