Адска беседа

1:54 Стихове 2 Comments

Грим и лак тялото ми търпи…
Качулатия от отвъдното пристъпва.
Дошъл е да накаже моите злини.
Ха - да вървя по пътя, който аз отъпках!

Изправя се пред мен и с костеливата ръка,
отхвърли той косата ми назад.
Погали ме а после със своята коса,
портал създаде за душата ми.

Сатаната при мен на крак дошъл.
Да ме приветства гордо в Ада.
Душа той искаше да съм му донесъл.
Но остана с празни ръце в тази тирада.

Качулати, приятелю на Сатаната,
Нима не бе чувал ти за мен?
Не ми търси ни сърцето, ни душата.
Отдавна аз зарових ги, да не са при мен.

Затова на Него аз заричам се.
Безсмъртен съм, безчувствен дори.
Аз Дявол съм, на омраза обричам се.
А ти Юда мой приятел стани.

Мъка, болка ще творим навеки.
Ще превърнем в Ад, таз красива земя.
Когато наиграем се, ще ги утрепем!
Ти с огньове, аз със слова...