Затворник съм сред хиляди стени.
Скитам се в хиляди кошмари.
Не спирам да поглеждам спомени.
Отправям поглед към изгревите бели.
Пътищата прашни ме зоват.
Да се скитам мене ми омръзна.
Затворник с килия като свят.
Стените с окови ме придържат.
Реалността на желязото отсреща,
посреща ме с писъка ми нов.
Пепел, огън, кръв гореща,
стича се, облята в лед.
Затворник съм на поверията хорски.
Престъпник съм на волната душа.
Препускам с волните си дяволски походки.
Пътища изгнили скитам в твоята съдба.
Вятър волен на мислите ти вечер.
Затворник в черупката на реалността.
Мечтите ми преплиташ със своите.
На добър час – утре рано сутринта.
Жигосва ме света отново.
Номер на гърдите нарисува.
Медни пръстени заби дълбоко
и пусна ме да бягам, рина.
Затворник съм на твоята надежда.
Щастлив да бъдеш в песента.
И странникът що никой не поглежда.
Ослепен пророни сам сълза.
Моли се ти да ме достигнеш.
Затворен съм за твоите ръце.
Сбогом, дано ме ти настигнеш.
Но не бъди затворник като мен.
понеделник, 17 декември 2007 г.
Затворник
0 коментара:
Публикуване на коментар