Глава четвърта
Арогантното поведение …
Предполагам на всеки от нас му се е случвало да срещне такива хора или дори може самият вие да сте един от тях. Дали това е дразнещо? Може би, зависи каква форма на арогантност е. Във всеки от нас я има, малко или много, и я показваме рядко или не толкова рядко, но дали носи удоволствие? Ето един егоцентрик. По дефиниция той трябва да е арогантен нали е егоцентрик, но какво става като срещне още един такъв човек? Какво ли, съревнование!
Хората обичат съревнованието. Всички го практикуваме, дори във всекидневният живот. То ни калява пък и носи вътрешно удоволствие, нима не е така? Всеки обича „горното стъпало на стълбицата”, „лавровият венец” и да разлее шампанското. Но къде влиза арогантността. Много просто ако не си арогантен поне малко няма да имаш хъс за победа. Явно следващият път като срещнете някой и си кажете „арогантно копеле” може да се окаже, че не само той е арогантен.
Но какво толкова голямо значение има това, ще попитате? Не знам, в повечето случай не знам защо пиша дадено нещо, но просто ми е в главата и ето предавам го на листа, или виртуалната ми сцена, както искате го приемете. Може пък и аз да съм един от тези „арогантни копелета”, за което честно да си кажа не съжалявам. За нищо не съжалявам в живота си, но пък и приемането на съвети може би е трудно за всички. Всеки обича сам да си счупи главата, вместо да попита човека на съседното болнично легло, какво му е и да не повтаря същата ситуация. Но това е живота на егоцентрика, обича сам да си върши работата и да си трупа опита от това.
Арогантността ни описва и представя пред света, такива каквито решим да бъдем. Понякога прикриваме нещо, друг път даваме свобода на действията си, но винаги бихме могли да контролираме поведението си ако пожелаем, единствено ако пожелаем. Затова вие преценявайте, кой е арогантен и кой не е, но нека не мислим, че никога не грешим…!
С наглост към прогрес!
Арогантното поведение …
Предполагам на всеки от нас му се е случвало да срещне такива хора или дори може самият вие да сте един от тях. Дали това е дразнещо? Може би, зависи каква форма на арогантност е. Във всеки от нас я има, малко или много, и я показваме рядко или не толкова рядко, но дали носи удоволствие? Ето един егоцентрик. По дефиниция той трябва да е арогантен нали е егоцентрик, но какво става като срещне още един такъв човек? Какво ли, съревнование!
Хората обичат съревнованието. Всички го практикуваме, дори във всекидневният живот. То ни калява пък и носи вътрешно удоволствие, нима не е така? Всеки обича „горното стъпало на стълбицата”, „лавровият венец” и да разлее шампанското. Но къде влиза арогантността. Много просто ако не си арогантен поне малко няма да имаш хъс за победа. Явно следващият път като срещнете някой и си кажете „арогантно копеле” може да се окаже, че не само той е арогантен.
Но какво толкова голямо значение има това, ще попитате? Не знам, в повечето случай не знам защо пиша дадено нещо, но просто ми е в главата и ето предавам го на листа, или виртуалната ми сцена, както искате го приемете. Може пък и аз да съм един от тези „арогантни копелета”, за което честно да си кажа не съжалявам. За нищо не съжалявам в живота си, но пък и приемането на съвети може би е трудно за всички. Всеки обича сам да си счупи главата, вместо да попита човека на съседното болнично легло, какво му е и да не повтаря същата ситуация. Но това е живота на егоцентрика, обича сам да си върши работата и да си трупа опита от това.
Арогантността ни описва и представя пред света, такива каквито решим да бъдем. Понякога прикриваме нещо, друг път даваме свобода на действията си, но винаги бихме могли да контролираме поведението си ако пожелаем, единствено ако пожелаем. Затова вие преценявайте, кой е арогантен и кой не е, но нека не мислим, че никога не грешим…!
С наглост към прогрес!
0 коментара:
Публикуване на коментар