Да говорим, когато има какво да кажем

22:00 Размислите на един нарцистичен егоцентрик No Comments

Сънищата напоследък се върнаха с пълна сила. Все различни, но все реални, а аз търся нещо, което не е напълно реално, нещо което да влезе в разказ или sci-fi. Имам желанието да пиша, стига да преодолея мързела си и наистина да седна да го направя, не мога да се оплача и от липсата на идеи, но не знам дали заради друго или просто искам да видя, че има смисъл от това което пиша, но ми трябва мотивацията. Може би по страница всеки ден, докато не станат по 5 а после, кой знае.... Писането и изразяването на мнението са едно от най-прекрасните неща на нашето съвремие. Сега "всеки" има блог или оставя мнения по сайтове и социални мрежи и "всеки" се стреми да бъде чут. Чух вчера една мисъл: "Ние сме млади хора и все още изпитваме необходимостта да изразяваме себе си!" Едва ли ще загубим тази необходимост дори, когато остареем, но знае ли се, времето ще покаже, засега опита ми показва, че тя идва и си отива, просто трябва да си на вълната, когато дойде, а когато си отиде - просто да изчакаш следващата вълна. Затова нека яхнем вълните на мислите си и почнем всички да казваме, какво мислим за всичко онова, което ни вълнува! Все някой там ще иска да ни изслуша, нали?...!