Молитви аз към теб не изричам.
Хуля те, "законите" пристъпвам всеки ден.
Грешник съм пред тебе, не отричам.
Боже мили, храмовете ти за мен са плен.
Църквите ти - сгради безподобни.
Затвори на вярата - няма я във мен.
Духовници – адски вестоносци.
Приказват, пеят, но не вярват в теб.
Боже мой, недей да ми прощаваш.
Ти можеш, знам, за всяко богохулство.
Аз в теб не вярвам, недей да съжаляваш.
Човек аз бях, но ще умра животно.
И горд съм, арогантен, не ме е срам дори.
Постъпките си преценявам, а за грешките си ти.
И в ада бях, дявол ме нарекоха.
Като ангел полетях, но бързо ТЕ ме свлякоха.
Пороците човешки, аз имам власт над тях.
Сказания, лъжи, гротески да промълвя не можах.
Затова и теб сега не лъжа, грешен бях, но прошка не ща.
Нека гордо живея, но без едно не мога на света.
Чедата ти, са груби, безразлични, жестоки дори!
Мразят се, избиват се, дали по твой закон, ти кажи?
Но говоря с тях, изслушвам ги, мълча.
Без едно не мога, Боже, и това е да живея аз без обичта!
И ето я молитвата ми тази вечер.
Вярата ми във душата надникни.
Ако видиш я, върни в сърцето си…
А Дявола от мене поздрави…
Амин!
17.11.2007
петък, 1 февруари 2008 г.
„Молитва”
0 коментара:
Публикуване на коментар