Аз пак живея

17:46 Стари стихове No Comments

И днес ще спя, пак ще пътувам,
в друмища облени в красота!
Аз пак живея, не ще погубим,
мириса на цъфнали цветя!

Върви напред, поляната зелена
докосва те със своята душа!
Върви напред, дори без поглед
обърнат пак към пропастта!

И пътища недей ти следва,
следите свой остави!
Там където си погледнал,
малък славей ще блести.

С песента си ще те доближава
погледа по светъл пак ще заблести.
Слънцето усмихнато дочаках,
за да мога пак да кажа – Аз съм жив!

22.09.2007