Размислите на един нарцистичен егоцентрик

22:33 Размислите на един нарцистичен егоцентрик No Comments

Глава тринадесет

Казват, че е лесно да говориш за принципите си, но е трудно да живееш според тях! Може би са прави, но пък, колко ли хора днес живеят според идеали и изобщо се вълнуват от тях? Предполагам не са много защото за да живееш с принципи и възвишени цели излиза доста трудно в нашето общество, а малцина биха предпочели да живеят с допълнително натоварване. Живота ни е достатъчно стресиращ, какъвто е, защо ни е да го натоварваме и с идеали?

Щеше да бъде хубаво, ако имаше повече хора на света с цели по-възвишени от това днес да се нахранят, да изпият поредното питие или намерят поредната курва. Може би дори света би бил по-добър, но уви това не е така и света е това, което виждаме. Често ни се случва да излезем и да срещнем просяк, но какво правим – подминаваме го. Знам защото и аз го правя, но за какво е виновен този човек? Почти за нищо, виновен е единствено, че е загубил вяра в хората и сега се лута между мислите: „Как ще преживея до утре!” и „Няма ли да умра по скоро!” Тъжно може би, но го подминаваме с погнуса и си казваме добре, че аз не съм така, а това не е нито хуманно, нито добродетел на нито една човешка религия!

Хората нямат вече идеали, нито морал. Живеете за да умрете. Тъжно е …
Затова утре, когато станете, не подминавайте просяка и не гледайте само как да се натъпчете, защото живота е многолик, но човещината има един образ …