"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"

понеделник, 25 февруари 2008 г.

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

22:16 No Comments

Глава дванадесет

Къде отидоха добрите стари времена, когато музиката значеше нещо? Когато това което пеехме беше това което чувствахме и парите имаха значение единствено за това как ще стигнем до следващият град? Какво стана с енергията идваща с падането на нощта? Къде отидохте?

Прибирате се вечер след работа, кучето ви посреща на вратата, за да го изведете, а на вас единствено ви се пие едно голямо и искате да се излегнете на дивана и да си изгледате сериала по телевизията. Къде отиде усмивката която излизаше именно с падането на нощта, знаейки, че ще се случи нещо „диво”? Няма я! Но защо? Едно време беше различно - бяхте млади.