Живителна сила ти ми дари.
Откъсна ми всичките лоши поличби.
На самотен остров ме подслони,
само с теб и чувствата лични.
Рай на „адските” беседи,
ти откъсна ме от тази глъч.
И поведе ме през тез предели
с буйният галоп красив.
понеделник, 25 февруари 2008 г.
Пълнолуние {част трета}
9 коментара:
Тя е тази, която...
Хубаво стихче, харесах си го!
koq e tq?
Не се ли сети?!!!?
setih se ;)
no s nedomlyvki li 6te si govorim :)
Така е по-интересно ;)
И за какво се сети? :))
za edno krasivo momi4e ;]
От няколко дена надничам... и нищо... :((
Пиши де! :)
В букет от пролетни цветя намери любовта и старо пожълтяло листче...
На него пишеше "Пази я!"
и ето лисчето със вятъра полита, макар и жълто, копнеещо света ;]
Публикуване на коментар