Сам в думите излишни

16:05 Стихове 2 Comments

Аз съм там,
някъде в тълпата.
Там някъде сред уличната глъч.
Безмълвен бродя, по стъпките на правотата.
Безборбен!
Плах! 
… като залязващ слънчев лъч.

Аз съм там, 
сред приказките хорски.
С имена вълшебни, но сами.
Дали на бял кон или в просешките дрипи.
Все съм аз, тъй истински и жив.

Аз съм сам,
във думите излишни.
Сам, но с вас във цялата игра.
Разказваме си случки неприлични,
Учещи ни благо, но и зло, в лъжа.

Аз съм там, 
пак някъде в тълпата.
На хиляди парченца…
Раздробен!
Родих се цял, но с мисъл за живота…
А ще умра неистово, безбожно разпилян.

Read More

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

22:54 Размислите на един нарцистичен егоцентрик No Comments

Глава шестнадесет

Вече дори не ми е необходимо…

Не ми е необходимо да ги кажа, кое ли, ами думите – „Аз знам!”
Минаха годините, в които можехте да ме чуете да ги използвам често, а аз го правех наистина. Просто вече не ги чувствам по същият начин, нито пък я има необходимостта да ги кажа, мисля че остарявам. Но какво да се прави, хората се променят, дори и аз. 

Вече дори писането не е толкова лесно, колкото беше. Сега отнема повече време, не само за да кажеш това, което искаш да кажеш, но и да използваш точно подбраният начин. Не говоря за съобразяване с много неща, но говоря за съобразяване с вътрешна нагласа и мислене предполагам. 

Но историята продължава…

Read More

"Светец"

22:17 Стихове No Comments

„За теб няма нищо свято.
Нито храм, ни хора, ни живот”
Изрече той и ми отсякоха
Душата чак до идният потоп.

И в замъка тъй мрачен
Лицето скита ден и нощ.
Скрит зад облака неясен,
сред хорски хули и злослов.

Read More

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

18:47 Размислите на един нарцистичен егоцентрик 2 Comments

Глава петнадесет

Тишината беше…

Скоро чували ли сте тишината малко преди да изгрее слънцето? Чували ли сте, как тази тишина бавно влиза в стаята и после леко преминава и през вас самите? Виждали ли сте, как тази тишина променя мислите ви, настроението ви, как сякаш без да искате властва над вас? Скоро не сте? А би трябвало!

Чух я! Снощи. Беше прекрасно, беше чисто, бяхме само двамата и тя дойде при мен. Не се страхувах, прегърнах я, посрещнах я като стара позната, която не бях виждал отдавна и тя поседя с мен, помълча с мен, мина през мен, а с първите лъчи на слънцето си тръгна. Не ми бе тъжно, надявах се че ще се срещнем отново.

Скоро чували ли сте тишината малко преди да изгрее слънцето? Чували ли сте, как тази тишина бавно влиза в стаята и после леко преминава и през вас самите? Виждали ли сте, как тази тишина променя мислите ви, настроението ви, как сякаш без да искате властва над вас? Скоро не сте? А би трябвало!

Аз я чух и тя беше…

Read More

Мириса на вятъра

18:11 Стихове 5 Comments

Лица, те са просто лица!
Слепи за мириса на вятъра.
Деца, те са просто деца!
На боговете или на делата им!

Души, те са просто души!
Без сърце, само с лицата си!
Усти, те са просто усти!
Но без разум, само с псувните им!

Съдби, вси до един!
Съдби, във вечното минало.
Лъжи, те са просто лъжи,
и неразбрани истини в „тъмното”!

Това са те във моите спомени.
Просто лица, души и съдби!
И аз съм сред тях – сред моите мистики!
„Мириса на вятъра ти поеми!”

Read More

Обречен

0:29 Стихове 2 Comments

Аз хиляди души пребродих…
Своята разбивах и вилнях…
Парченцата събирах и говорих…
За тъгата, хората, дори и грях…
И страх ме бе – за клетите…
Че виждаха ме – в плен…
Аз на своето съзнание - обречен съм…
Но не на своето – на вашето битие…

Read More

Море

23:37 Стихове 10 Comments

Една жена със хиляди въпроси.
Дойде при мен към края на нощта.
Поиска аз да я повозя,
на лодката, под пълната луна.

Една жена пред себе като огън,
седя пред мене търсеща любов.
Прегърнах я, за чуждо сбогом,
но отговорите не дадох – зов…

зов от вълните се разнесе,
биещи се в лодката сама,
на сред морето я понесох,
към сърцето си изпълнено с мъгла.

„Море, тъй дивно и красиво,
една жена стои пред теб!
Въпросите със сълзи си заливам...
Кажи, приятелю, сега къде?”

Това изричаше девойката,
а аз я слушах мълчалив.
На брега оставих я – помолих се...
Нека срещне момъка красив.

И там на утрото да се събуди,
В прегръдките му, жадните за нея.
Сърца да споделят в съня си,
а на мен да помахат - аз ще им пея, как дивно ще пея…

Read More

Направление щастие

0:51 Стихове No Comments

Ято птици, пак тръгнали на юг.
До другото лято във странство.
Бягащи далеч от северният студ.
Във чужди земи – друго пространство.

Но дълъг полет очаква ги горките.
През бури, глад и висоти.
Но щастието гледа ги пропити,
От чудни спомени и благи дни.

И направлението приближава се отсреща.
Ето го, зад онзи ъгъл.
Затопли се сърцето, заедно с кръвта гореща.
Стигнахме – наслука.

Read More