Една жена със хиляди въпроси.
Дойде при мен към края на нощта.
Поиска аз да я повозя,
на лодката, под пълната луна.
Една жена пред себе като огън,
седя пред мене търсеща любов.
Прегърнах я, за чуждо сбогом,
но отговорите не дадох – зов…
зов от вълните се разнесе,
биещи се в лодката сама,
на сред морето я понесох,
към сърцето си изпълнено с мъгла.
„Море, тъй дивно и красиво,
една жена стои пред теб!
Въпросите със сълзи си заливам...
Кажи, приятелю, сега къде?”
Това изричаше девойката,
а аз я слушах мълчалив.
На брега оставих я – помолих се...
Нека срещне момъка красив.
И там на утрото да се събуди,
В прегръдките му, жадните за нея.
Сърца да споделят в съня си,
а на мен да помахат - аз ще им пея, как дивно ще пея…
понеделник, 19 май 2008 г.
Море
10 коментара:
А може ли жената да бъда Съдбата?
Ако предположим, че може да плаче...
има нещо тъжно в самата дума Съдба,самото й звучене, затова правя такава асоциация...
А, четох го, но не коментирах- да не ставам досадна ;)
ti nikoga ne si dosadna :) lipsva6e mi, kak si?
dobre zavaril, da serviram li masata?
Ее, пак пропуснах вечерята ;)
dnes sym prigotvil ne6to po hubavo ;] :D
Е, приятелю, май преминаваме през едни и същи, неща почти по едно и също време. Но реагираме различно. Винаги си бил по-силният. Браво.
6te stane6 silen, ima vreme :)
Рошли, заповядай в новото ми ъъъ- ще видиш де ;))
Ако искаш кажи на Ник, че ще излезе като самохвалство.
Повече информация в блога ми :)
http://pisalka.free.bg/cgi-php/phpbb3/index.php
blagodarq mila, a za samohvalstvo, pri men, nima ne me poznava6 ;]
koito iska 6te vidi dostaty4no otkriti sme v neta :)
pozdravi i ... ti si znae6 :)
Намерихме се отново ;)
Муки...
Публикуване на коментар