Мириса на вятъра

18:11 Стихове 5 Comments

Лица, те са просто лица!
Слепи за мириса на вятъра.
Деца, те са просто деца!
На боговете или на делата им!

Души, те са просто души!
Без сърце, само с лицата си!
Усти, те са просто усти!
Но без разум, само с псувните им!

Съдби, вси до един!
Съдби, във вечното минало.
Лъжи, те са просто лъжи,
и неразбрани истини в „тъмното”!

Това са те във моите спомени.
Просто лица, души и съдби!
И аз съм сред тях – сред моите мистики!
„Мириса на вятъра ти поеми!”