Сам в думите излишни

16:05 Стихове 2 Comments

Аз съм там,
някъде в тълпата.
Там някъде сред уличната глъч.
Безмълвен бродя, по стъпките на правотата.
Безборбен!
Плах! 
… като залязващ слънчев лъч.

Аз съм там, 
сред приказките хорски.
С имена вълшебни, но сами.
Дали на бял кон или в просешките дрипи.
Все съм аз, тъй истински и жив.

Аз съм сам,
във думите излишни.
Сам, но с вас във цялата игра.
Разказваме си случки неприлични,
Учещи ни благо, но и зло, в лъжа.

Аз съм там, 
пак някъде в тълпата.
На хиляди парченца…
Раздробен!
Родих се цял, но с мисъл за живота…
А ще умра неистово, безбожно разпилян.