Аз хиляди души пребродих…
Своята разбивах и вилнях…
Парченцата събирах и говорих…
За тъгата, хората, дори и грях…
И страх ме бе – за клетите…
Че виждаха ме – в плен…
Аз на своето съзнание - обречен съм…
Но не на своето – на вашето битие…
Една книга за живота, хората и още нещо ...
"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът."
Александър Дюма-баща (Граф Монте Кристо)
2 коментара:
Мишка,
"Своята разбивах и вилнях…" под своята ли имаш предвид?
Душата?
Мисля, че ако поясниш ще стане по-добре и малко удължиш финала.
Мое мнение- може да не се съгласяваш с него.
Гушки! ;)
knqginio, nali me znae6 4e vinagi kazvam tolkova kolkoto smetna za dostaty4no :) no blagodarq wse pak, cun gu6 i ... ti si znae6 ;]
Публикуване на коментар