Ято птици, пак тръгнали на юг.
До другото лято във странство.
Бягащи далеч от северният студ.
Във чужди земи – друго пространство.
Но дълъг полет очаква ги горките.
През бури, глад и висоти.
Но щастието гледа ги пропити,
От чудни спомени и благи дни.
И направлението приближава се отсреща.
Ето го, зад онзи ъгъл.
Затопли се сърцето, заедно с кръвта гореща.
Стигнахме – наслука.
0 коментара:
Публикуване на коментар