Обичам ви, забравям да го кажа!
Може би прекалено често дори.
Обичам ви, сега ще ви покажа,
усещате го, знам, личи!
Обичам ви, задето сте такива!
За туй, че повярвахте във мен!
Обичам ви, ще изричам и без сила.
За туй, че не ми дарихте плен!
Обичам ви като приятели, горещо!
Мой, най-близки на света.
Сълзите ви ще бърша спешно,
а за усмивката ваша копнея.
Помнете го завинаги в душата си.
Казвам го сега от все сърце.
Обичам ви безкрайно в живота си.
Ще сме ние заедно, макар далеч!
понеделник, 7 април 2008 г.
Дори никога повече да кажа…
2 коментара:
Звучи тъжно... нищо, че говориш за любов... има скрита тъга....
tygata vinagi prisystva :) no ne e samo tq nali. v stiha ima ot vsi4ko, po mnogo ;]
Публикуване на коментар