И нека пасажите сами за себе си говорят.
Нека песните изпеят своите думи.
А аз сред хората отново ще мърморя,
предания, легенди, приказките чудни.
И нека мислите ми в редовете вплитат се.
Нека чувствата ми бликнат изведнъж.
На стотици километри, скитайки,
химикалка да запретна в скороглъч.
И думи, думи бързоречни.
Те да огласят нощта!
Със радост в душите ни вечни,
да ни отведат далеч, сега!
сряда, 30 април 2008 г.
Нека
4 коментара:
Обичам любовните ти ;)
radvam se :) znae6 4e ne se staraq da napi6a ne6to, to samo si idva :D no e prekrasno 4e haresva6 liubovta mi v redovete :D
Ей, гълъбчетааа - какво си гукате - само аз знам, че това произведение е гениално чедо на 00 напън :)) пффф как всичко развалям...Пирате, ше те издаваме, няма как :)
:D :D :D
Публикуване на коментар