Читатели търся!
Читатели на мойте мисли.
Ти от тях ли си, питам?
Би ли живял във мойте четири стени?
Слушатели искам!
Ти ще станеш ли мой слушател сега?
Аз думите стискам…
Би ли откъснал от времето си за нас?
Читателю, любими човече…
Не се плаши от мен във нощта!
Аз страшен съм, справедлив и човечен,
загадка на яве, но имам душа!
Ще поседиш ли при мен, със мълчание?
Не е нужно да слушаш дори.
Разбери ме, не търся внимание,
искам да спася аз вашите души…
… вашите души!
понеделник, 7 април 2008 г.
И Той осъзна, че ще чувства
4 коментара:
Тихо е...
Спи града.
Прекосявам
старите спомени.
ne synuvai mislite lejerni,
dnite ne proklinai sys tyga...
в очите ми има всичко друго, само не и тъга- но ти знаеш... ;)
I znanieto sveta mi ozari.... ;]
znam i tova me radva :)
Публикуване на коментар